добре дошли

Българско изобразително изкуство

Българско изобразително изкуство
Древност и античност

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долменимогили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)

Средновековие и ренесанс

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър илипреславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим,Рим и Константинопол взети заедно.

В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в МелникПантократорската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) вНесебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. fresco buono) са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време — творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.





Българско изобразително изкуство
Икона на Теодор Стратилат, преславска керамика

Българско възраждане

В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на РенесансаРеформациятаПросвещението и 19 векВъзрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

Българското изобразително изкуство се отнася до всички форми на визуално изкуство, правени в България и от български художници, също и в други точки на света.

Има различни периоди на своето развитие. Негови предшественици, които го повлияват, са тракийските мозайки и изображения, златни накити и съдове и пр. Следват периодът на средновековното християнско изкуство, което е почти изцяло фокусирано върху иконостасните изображения, вече светските художествени изображения от Възраждането, изкуството след Освобождението, социалистическият реализъм в изкуството и съвременното българско изкуство.

Изкуство на древните българиСредновековно християнско изкуствоВъзрожденско изкуство

В края на XVIII и началото на XIX век се очертават с основните си характеристики четирите възрожденски живописни школи. Те възникват на териториален принцип и носят имената на селищата, от които са излезли водещи майстори и зографски фамилии - Тревненска школа, Банска школа, Дебърска школа и Самоковска школа.

Светските жанрове във възрожденското изобразително изкуство се развиват под външни влияния - руски, западноевропейски, централноевропейски. Някои от художниците, без да напускат пределите на Османската империя, намират начин да школуват при чужди майстори. Например през 1839 г. в Пловдив Захари Зограф взема уроци при двама художници от Френската академия. Друга част от творците получават специализирано образование в чужбина. Такива са Станислав Доспевски - в Москва и Петербург, Николай Павлович - във Виена и Мюнхен, Христо Цокев - в Москва и Петербург.

Сред живописните жанрове, свързани със светското изкуство, възрожденските художници отдават най-голямо предпочитание на портрета. Най- ранният известен до момента кавалетен портрет в националната ни живопис е портретът на епископ Софроний Врачански, рисуван през 1812 г. от неизвестен тревненски майстор.

Утвърждаването на портретния жанр е свързано с творчеството на Захари Зограф. Първият кавалетен портрет в неговото творчество е рисуван през 1838 г. и изобразява любимия учител на художника - Неофит Рилски.

Станислав Доспевски е автор на 38 известни на науката портрети, сред които портретите на баща му Димитър Зограф, на видния татарпазарджишки общественик Стефан Захариев, на влиятелния софиянец Иван Денкооглу, на пловдивския търговец Салчо Чомаков и особено два автопортрета.

През третата четвърт на XIX век теми и мотиви от родната история намират място както в живописните жанрове, така и в графичните. През 1860 г. Николай Павлович илюстрира с три графики амбициозната историческа книга на Георги Ст. Раковски "Няколко речи о Асеню Первому".

Относително по-скромни са опитите на възрожденските художници в областта на пейзажната и битовата живопис. Автор на най-ранните кавалетни пейзажи е Захарий Зограф.

Следосвобожденско изкуствоСоциалистически реализъмСъвременно българско изкуство
Литература[редактиране | edit source]
  • Иван Маразов. Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София, 1992.
  • Кирил Кръстев и Васил Захариев. Стара българска живопис. София: Български художник, 1961, 221 с.
  • Никола Мавродинов. Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
  • Никола Мавродинов. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
  • Никола Мавродинов. Старобългарското изкуство. XI—XVIII в. 1966, 160 с.
  • Никола Мавродинов. Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с.
  • Никола Мавродинов. Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
  • Бонева, В. Възраждане: България и българите в преход към Новото време. Университетско издателство Епископ Константин Преславски, Шумен, 2005.
  • Андрей Протич. Петдесет години българско изкуство. 1933-1934.
  • Андрей Протич. Новото българско изкуство, 1922
  • Чавдар Попов. Съвременна българска живопис в НХГ. С., Български художник, 1980.
  • Васил Захариев. „Българското изкуство в следосвободителната епоха". 1929.
  • Чавдар Попов. Българската живопис 1878–1978. С., Септември, 1981.
  • Чавдар Попов. Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те – 90-те години на ХХ век. С., „Български художник“, 2009.
  • Ирина Генова. Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на ХХ век. Възможности за разкази отвъд модерността. София, 2011.
  • Галина Лардева. Изкуство на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България. Пловдив: Жанет-45, 2009, 288 с.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg